„ МОДЕРНИЯТ АГРОБИЗНЕС ИЗИСКВА ИЗПОЛЗВАНЕ НА БИОТОР ! “

убедени са братята Мариан и Добромир Маринови, които стопанисват екоферма с калифорнийски червеи недалеч от Мадарския конник.

Съхранението на почвеното плодородие е един от важните приоритети на хилядолетието. В агросектора е необходима нова култура, която не само да съхранява ресурсите на почвата, но и да е свързана с използването на по-малко изкуствени торове. Възможност да провеждат модерно земеделие предоставят на хиляди стопани производителите на биторове. Едни от тях са братята Мариан и Добромир Маринови от село Кюлевча, Шуменско, които са създали екоферма „Маринов Еко“ за производство на биохумус от калифорнийски червеи. Стопанството им е на няколко километра от известното село Мадара, като районът се смята че е високоенергиен.

Братя Маринови поставят началото на бизнеса си през 2005 г. Мариян е по-големият, на 32 години, с дипломи по икономика и моделиране в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В същото учебно заведение е учил и 29-годишния Добромир, който завършва „Национална сигурност“ и „Управление на образованието“ и вече от 4 г. е земеделски производител.

Двамата стартират със стопанство от 300 кв.м, като купуват калифорнийските червеи от лицензиран производител от село Васил Друмево. В момента то е над 715 кв.м, като имат намерение до края на годината да го разширят до 800 кв.м. Годишният капацитет на фермата е 200 куб. м биотор. От 2 години произвеждаме обогатена почвена смес, която е много успешна и се продава в цяла България, посочи Мариян.

Добромир разказа за работа по проекта си по мярка 112 „Млад фермер“, който е одобрен през 2012 г. Той вече е разширил стопанството според заложеното в 5-годишния бизнес-план. На третата година от изпълнението му ще закупят пакетираща машина, за да се механизират двата основни процеса – пресяване и пакетиране.

Един от големите проблеми в този агробизнес е, че няма разработена специализирана техника и инвентар. Налага се да купуваме машини и след това да ги приспособяваме според нуждите на производството. Така по неволя вече сме и механици. Машинният ни парк включва челен товарач и багерно устройство, две вибросита и барабанно сито, посочи по-малкия брат.

В момента е период на усилено пакетиране и продажби и автоматизирането на процеса е изключително важно. При отглеждането на членестоногите уж няма значение дали годината е дъждовна, но на практика времето се отразява, обобщи Мариан. През м.г. от една страна се радвахме, че валежите напояват леглата, но от друга страна влажността се отразява на процеса на съхнене. Внимаваме биотора да не е на пряка слънчева светлина. Затова не можем да разберем защо много от колегите го предлагат в прозрачни опаковки. Действието на слънчевите лъчи предизвиква определени процеси в продукта, като активира развитието на различни микроорганизми, добави Добромир.

Братята купуват оборска тор от кооперацията в Мадара, като месечно внасят около 45 тона. Червеите се подхранват веднъж на 4 седмици в периода от март до ноември. Спрели са се на класическия метод на построяване на леглата, като използват главно акациеви колчета, летви, мрежа против къртици, мрежа за засенчване и ПП платно. Така биотора е с влажност над 40%, без миризма и примеси и с едногодишен цикъл на вадене.

Вече са закупили 2 дка земя, върху която ще изградят нова складова база. На първо време тя ще е около 100 кв. м застроена площ, като поетапно ще я разширяват.

Двамата са категорични, че бизнесът с отглеждането на калифорнийски червеи е за млади хора, които са по-гъвкави и ориентирани към иновативното. В този агросектор за съжаление има много проблеми. За последните 2 години продажната цена на продукта е паднала почти двойно – от 300 лв./кубик на 100-150 лв. Освен това има много нелоялни производители, които предлагат обикновена оборска тор като био. За да е качествен тора, трябва да се обработва от червеите минимум 2 месеца и после да престои в лехите. Освен това най-подходяща е оборската тор от краве и конеферми, а не всяка, категоричен е Мариан. Той сподели, че измамници предлагат некачествена продукция, като показват на хората изследване, в което просто са посочени определени показатели.

Биохумусът от Кюлевча е изследван в Института в Пловдив и те разполагат със сертификат и норми за различните култури. Доказано е по време на научните изследвания, че повишава добивите с близо 50%. Използва се за наторяване на овошки, лозя, зеленчуци, зърнени култури, цветя и други.

Биохумусът е ефективен във всички области на растениевъдството, както в мащабното земеделие, така и в домашната градина, категорични са двамата стопани. Той е продукт без мирис, рохкав, лесно ронлив, наподобява едро смляно кафе. Неограничено устойчив, не е подложен на гнилостни процеси, като същевременно запазва свойствата си на „жив продукт“. Свободен от вредни вещества и патогенни организми. Подобрява физичните свойства на почвата: тя става по-рохкава, не се уплътнява и не образува плътна кора. Следствие на това наторените почви едновременно задържат необходимата влага /намалява нуждата от напояване до 30 %/ или дренира излишната влага /растенията не загниват/. Съдържа огромни количества почвообработващи микроорганизми, биоактивни стимулатори, витамини, аминокиселини и хуминови киселини, които са основен резерв на хранителни вещества.

Голямото му богатство са всички 16 елемента, необходими на растенията в много концентриран вид. Макро- и микроелементите са обвити във водоразтворима мембрана, която позволява лесно усвояване от растенията, но се освобождава постепенно според нуждите им. Биохумусът притежава бактерицидни свойства, което затруднява развитието на болести в почвата. Растенията понасят по-лесно студ, горещина и суша. При пръскане с воден разтвор на биохумус се намалява нуждата от препарати срещу вредители. Всичко това значително увеличава реколтата

Има свойството при продължително прилагане да изчиства почвата от пестициди и тежки метали.

Затова Маринови имат мрежа от доволни клиенти в цялата страна. И това, което най-радва двамата стопани е, че работят за по-чиста околна среда и съхраняват почвеното плодородие.

Лилия Лозанова

„Агровестник“

БРОЙ 13 – 3.4-10.4.2015 Г.